fallback

Християнската радикализация създава криза в европейската култура

Популистите задълбочават процеса на дехристиянизация, като свеждат вярата и духовността до демонстрация на културни символи

08:08 | 16.10.19 г. 45
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Спасяването на християнската идентичност на Европа се превърна в боен вик за десните популисти от целия континент. Матео Салвини, лидерът на италианската Лига, публично призова Богородица. Унгарският националистически премиер Виктор Орбан казва, че същността на неговата "нелиберална демокрация" е противопоставянето на двойните атаки срещу "християнската свобода", пише Бен Хол, редактор за Европа на Financial Times.

„Първата атака идва отвътре, по-точно от либералите: изоставянето на европейската християнска култура“, каза Орбан през юли. „Има и атака отвън, която е въплътена в миграцията, като резултатът от това - ако не и целта й - е унищожаването на Европа, която познавахме.“

Секуларизацията на Европа е безспорна. Трябва само да погледнете спадането на посещаемостта в църквите. Но както отбелязва Оливие Роа в своя навременна книга, това е процес, който е отнел векове (макар, забележително, само 20 години в Ирландия) и има множество причини, включително поведението на католическата църква - не на последно място прикриването на свещениците педофили.

Популистките политици, които обвиняват либералния елит за унищожаването на християнската идентичност или за отричането на европейските християнски корени, всъщност задълбочават процеса, като свеждат вярата и духовността до демонстрация на културни символи, пише той. Когато миналата година дясното регионално правителство в Бавария задължи правителствените сгради да показват кръстове, за да демонстрират „социалната и културна идентичност на региона“, то си спечели порицанието на архиепископа на Мюнхен, който каза, че „ако кръстът се възприема само като културен символ, то тогава той не е разбран”.

Десните националисти може да възхваляват християнските корени, но те не възприемат възгледите на Църквата относно сексуалния морал, защото знаят, че има малък обществен апетит за това, пише Роа. Той отбелязва, че десните популисти в Европа са разделени по отношение на ролята на религията. Например, френската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен е отявлено светска. Единственото, за което те са на едно мнение, е заплахата от исляма, въпреки че набожните мюсюлмани често имат сходни възгледи за семейните ценности като набожните католици.

Роа е един от водещите експерти по религия във Франция и в частност исляма. Интелектуалният му спор с друг учен, Жил Кепел, за произхода на джихадисткото насилие във френското общество се сведе до публична размяна на ругатни през 2016 г. Роa влизe в още един спор заради критиката си относно присвояването на християнските символи от популистите за политически цели. Но книгата му се опитва да бъде повече от обикновен контра удар. Той твърди, че християнската радикализация по въпроси като абортите, еднополовите бракове и секуларизацията е създала „нищо друго освен криза в европейската култура“.

По-голямата част от книгата обхваща историята на секуларизацията в Европа след Договора от Вестфалия от 1648 г., който слага край на религиозните войни и възвестява началото на суверенната държава като арбитър на морала. Роа се фокусира върху католическата църква, защото, за разлика от протестантството, тя никога не се е поддавала на политическа власт. Той преминава през Просвещението; католическата реакция на модернизма; антиклерикализма и отделянето на църквата от държавата (най-вече със закона от 1905 г. във Франция); глобализацията на религиозните движения (на които аржентинският папа Франциск е символ); и възходът на исляма, съчетан с опитите да бъде овладян.

Междувременно упадъкът на религиозните обичаи, или „дехристиянизацията“, в Европа има ескалиращ ефект - тя никога не обръща посоката си. Понякога е била ускорявана от Църквата. В продължение на няколко години през 60-те тя премина от приемането на светското общество около нея (Ватикан II) до „война срещу новите ценности на модерността” със строг нов сексуален морал, който съществува до днес.

Европейската култура е в криза заради хомогенизиращите ефекти на глобализацията, заключава Роа. Обществото е все повече разделено от конфликта относно ценностите. Социалният договор престана да функционира, тъй като обществото е разделено между антагонистични групи, които превръщат моралните въпроси неподлежащи на преговори в своя отправна точка.

Решението на Роа не е толкова убедително: „Да се ​​преразгледа въпросът за ценностите, да се възстановят конкретните културни аспекти на нормите и да се влеят те отново в обществото.“ Европа е „единственият субект, в който все още е възможно да се вложи някакъв дух“. Точно как може да се случи това е друг въпрос.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:45 | 14.09.22 г.
fallback